Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2010 09:39 - задължителен курс: Култура и институции в България след Втората световна война
Автор: modernbulgaria Категория: История   
Прочетен: 1803 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.09.2010 02:02


Форма на обучение: редовна и задочна

Хорариум: 45 ч.л. Ред. обуч.; 23 ч. Зад. обуч.;  кредити: 4

Вид дисциплина: задължителна, зимен семестър

 Лектор: доц. д-р Евгения Калинова

 Анотация

Процесите, протичащи в българското общество и държава след края на Втората световна война, по традиция се анализират най-често от политическа и икономическа гледна точка. За по-дълбокото вникване в същностните характеристики на тоталитарната система е необходимо тя да бъде разгледана и от друг, по-различен ракурс.  Той включва изследване на зараждането и развитието на културните процеси, на облика и ролята на българската интелигенция, на идеологическата обосновка на системата и в крайна сметка - на взаимовръзката между политика и култура.

            В рамките на курса на студентите ще бъде представен подробен анализ на:

            - мястото на културата в системата на властта в България;

            - ролята, която управляващият елит отрежда на тази специфична сфера в механизма на своето утвърждаване и функциониране;

            - последствията от това взаимодействие за развитието на културните процеси в България от края на 40-те до края на 80-те години.

 Теми

1. Културна политика в годините на “народнодемократичния” експеримент 1944-1947.

            В първите години след 9 септември 1944 г. спецификата на международното положение и решаващата роля на външния фактор обуславят и характера на културната политика на новата власт. Репресивният момент в нея е налице  (съдебните процеси срещу културни дейци, чистките в културните учреждения и творческите съюзи), но той все още не е доминиращ. Запазва се плурализмът на творческите стилове, макар и вече да се толерира социалистическият реализъм. Традициите в културния живот като цяло не са прекъснати. Поставено е и началото на възобновяване на културното общуване с творците зад граница. Комунистическата партия се стреми да не отблъсне представителите на интелигенцията, а по-скоро да ги приобщи към “делото на ОФ”.

2. Сталинският модел в културната политика 1948-1953 г.

            Съвещанието на комунистическите партии в Шкларска Поремба през септември 1947 г. слага край на периода на сравнително толерантно отношение към некомунистическата част от българската интелигенция и към западната култура като елемент от цялостното настъпление срещу идеологическите противници и от окончателното разделяне на света на два “лагера”. От края на 40-те години сталинският модел на социализма се налага и в българската култура. В доклада на В. Червенков на V-я конгрес на БРП през декември 1948 г. партията съвсем открито заявява претенциите си за пълен контрол над културния живот, в който при ръководството на КНИК не остава място за друго, освен за “всепобеждаващия метод на социалистическия реализъм”. В. “Литературен фронт” и сп. “Изкуство” са определени за единствено меродавни в преценките за културния живот. Започва и практиката на срещи на високопоставени партийни функционери с интелигенцията с цел “показване на единствено правилния път”, а отказът той да бъде следван завършва с разправа над творците (случаите с Ал. Жендов и съдбата на романа “Тютюн”). За контрол и цензура върху културния живот е създаден специален орган - Главлит. Контактите със западната култура рязко са прекъснати и основаният през 1951 г. Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина има за задача да пропагандира навън българските постижения, но не и да представя картината на съвременната западна култура. Пред българските творци стои неотменната задача за възхваляват прогресивния социалистически строй и неговите постижения и да укрепват вярата в светлото бъдеще.

3. “Размразяването” в културния живот от втората половина на 50-те години.

            Около средата на 50-те години в културния живот настъпва известно оживление. То е свързано с промяната в международния климат и вътре в социалистическите страни след смъртта на Сталин. Надеждите, че ерата на сталинизма е отминала, се подхранват от някои преценки, направени по време на Априлския пленум на БКП от 1956 г., от сведенията за дискусиите в Москва през април 1957 г., утвърждаващи правото на съществуване на други методи и течения в културния живот, от позицията на чехословашките философи в спора им с догматизма на Т. Павлов. В средите на интелигенцията все по-често се обсъждат въпросите за свободата на мненията и стиловете, за отговорността на творците, за необходимостта да се познават и западните културни течения, за да се разширят културните хоризонти. Подновява се културното общуване със Западна Европа, като водеща роля има държавната инициатива, но все по-често на преден план излизат и обществените организации, включително и творческите съюзи. България става член и на редица международни културни организации. Същевременно расте и страхът сред управляващите от прекаленото свободомислие на интелигенцията, особено след участието й в събитията в Унгария през 1956 г.

4. Плюсове и минуси в културната политика през 60-те години.

            През 60-те години ситуацията отново е променена: в международните отношения припламват искрите на Карибската и Берлинската кризи, а опитите за реформи в социалистическите страни бързо заглъхват. Отново оживява психологията на “обсадената крепост”, която трансформира отхвърления преди няколко години тезис за изостряне на класовата борба в постулат за неотслабващата идеологическа битка и за опасността от “идеологическа диверсия”. Все по-силно звучащите гласове на интелигенцията в защита на свободата на творчеството заплашват тя да се изплъзне от контрола на партията, дори да й се противопостави. В СССР се вземат мерки против това: Й. Бродский (1964) и срещу А. Синявский и Ю. Даниел (1965-1966). БКП разглежда проблемите на идеологическата борба на пленумите от ноември 1961 и април 1962 г., но атаката срещу интелигенцията достига своя апогей през 1963 г., когато по съветски пример ЦК се среща с представители на творческите среди, за да им припомни, че соцреализмът е “единствено правилният път” и че да се даде свобода на творчеството съвсем не означава да се откъсва то от партийната политика и ръководство, от борбата на партията за победата на социализма. Припомня се, че общуването със Запада е и остава форма на класова борба и в него нямат място постулатите за мирното съвместно съществуване. Чехословашките събития от август 1968 г. са сериозен повод за ново затягане на “дисциплината” в редовете на интелигенцията. По същото време в България започва поредният етап на промени в ръководството на културната сфера в институционен и персонален план. Въпреки противоречивия характер на 60-те години, въпреки идеологическите заклинания, през това десетилетие българската култура успява да съдаде значими творби, да излъчи изявени творци, признати и извън пределите на страната. Категорията “дисидент” обаче е много по-рядко срещана, в сравнение с другите социалистически страни. Причините тепърва ще трябва да бъдат анализирани, но сред тях може би ще намерят място онези, съврзани с манталитета на българския творец; с условията, при които той работи; с популярността и авторитета на България и в частност - на българската култура, зад граница.

5. Тенденции в културната политика през 70-те и 80-те години.

6. Проявите на българското дисидентство и неговата специфика.

 
Литература

1. Д. Аврамов. Летопис на едно драматично десетилетие. С., 1994.

2. Е. Калинова. Европейските капиталистически страни в сферата на международната културна дейност на България през втората половина на 50-те години. - В: ГСУ-ИФ, Т. 81, 1988, с. 5-57.

3. Е. Калинова. Европейските капиталистически страни в културната политика на България (втората половина на 50-те години). - В: Векове, 3, 1988. с. 5-19.

4. Е. Калинова. Българската култура през погледа на западноевропееца. - В: История, 3, 1993, с. 8-20.

5. Е. Калинова. Българският творец и границите в пътя му на Запад. - В: Сб. Границата в историята. С., 1994.

6. Д. Луджев. Теория и история на културата. - Българската интелигенция през 40-те години на ХХ век. - В: ГСУ-ИФ, Т. 79, С., 1985, с. 14-164.

7. Г. Марков. Задочни репортажи за България. С., 1990.

8. Ат. Славов. Българската литература на размразяването. С., 1994.

9. В. Чичовска. Международна културна дейност на България 1944-1948. С., 1990.

10. В. Чичовска. Политиката срещу просветната традиция. С., 1994.

11. В. Чичовска. Культурная политика в Болгарии (1944-1958). - В: BHR, 1, 1984, с. 6-30.

12. В. Чичовска. ГЛАВЛИТ (1952-1956). Изграждане на единна цензурна система в България. - В: ИПр, 10, 1991.

 
Програмата е приета от ФС на ИФ на 23.03.2004 г./протокол № 8







Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernbulgaria
Категория: История
Прочетен: 88155
Постинги: 24
Коментари: 3
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол